ОКРЪЖЕН СЪД - гр. ПЛЕВЕН
 Бързи 
Връзки
Ok
ОКРЪЖЕН СЪД - град Плевен
Контактна информация
Банкови сметки
Структура
Съдии
Служби
Деловодства
Съдебно-административни услуги
История на съда
СПРАВКИ ПО ДЕЛА
Насрочени дела
Свършени дела
Влезли в законна сила
Регистър на отводи и самоотводи
СЪДЕБЕН ОКРЪГ
Районен съд - гр. Плевен
Районен съд - гр. Левски
Районен съд - гр. Червен Бряг
Районен съд - гр. Никопол
Районен съд - гр. Кнежа
НОВИНИ
Новини от съда
Годишни отчетни доклади
Стажант-юристи
Съдебни заседатели
ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА
ПРЕСОФИС
Седмичен информационен бюлетин
Ход на дела
Постановени съдебни актове
ОБЯВЛЕНИЯ ЗА ПУБЛИЧНА ПРОДАН
ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА
ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СИГНАЛИ
СВОБОДНИ РАБОТНИ МЕСТА
ПOЛЕЗНО
Примерни съдебни бланки
гр. ПЛЕВЕН
 ОКРЪЖЕН СЪД - град Плевен    История на съда  
 История на съда

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД
 
 
Окръжният съд, част от почетните му членове и мировите съдии.
Плевен, 8 октомври 1880 г. /из фонда на РИМ – Плевен/
 
          С подписването на Санстефанския мирен договор се полагат основите на Нова България. Още в хода на Освободителната война от 1877-1878 г. Канцеларията за гражданско управление на освободените зад Дунава земи към Главното командване на руската армия започва организирането на административна, съдебна и финансова система в завзетите територии. За целта под ръководството на княз Владимир Черказки, а по-късно и на княз Дондуков-Корсаков се разработват и въвеждат Временни правила за управление, публикувани на 24 август 1878г. Така се поставя началото на изграждане на съдебната система. Въвеждат се в действие Губернски, Окръжни, Селски, Търговски и Административни съдилища.
          Селските съдилища били основани на обичайното право, състояли се от Старейшински съвет от трима до дванадесет изборни члена и имали главно помирителен характер.
          Окръжните съдилища били устроени в окръжните центрове, били първоинстанционни и се занимавали с всички граждански, углавни, търговски и фирмени дела на територията на административната единица в рамките на компетентността отредена им от Временните правила. Те били изборни органи състоящи се от Окръжни съдебни съвети с председател, подпредседател и членове.
          Губернските съдилища действали на територията на съответните Губернии, а Търговските и Административните били със специален статут.
          В Плевен, като център на окръжие, се учредява Окръжен съд с председател Петър Мецов, заменен след няколко месеца от Стефан Панов. Като такъв той е делегат на Учредителното и първото Велико народно събрание.
В средата на 1879 г. мястото на Стефан Панов се заема от Христо Баларев, а от 1 януари до 1 юли 1880 г.– от Богдан Манчев. Секретар по това време е Петър Серев. За почетни членове на съда са избрани Параскев Димитров, Пачко Пъчов, Кръсте Велчов, Петър Лачев, Цанко Иванов, Ангел Мръвков, Къне Миков, Димитър Маждраков, Хицо Шопов, Теодор Каравасилев и Дано Иванов /Д.в., бр.32 от 12.ІІІ.1880 г./. През същата година на съвместно заседание на Градския и Окръжен съвет Теодор Хинков и Симеон Хайдудов са избрани за депутати на Търговското губернско съдилище в Русе, чийто район на действие включва и Плевенското окръжие.
Времето е динамично, наситено със значими, съдбоносни събития – на 16 април 1879 г. е приета първата конституция, Търновската, на 17 април е избран за княз на България Александър Батенберг, Временните правила за управление постепенно се заменят със закони. Цялата обществена енергия се насочва към доизграждане и утвърждаване на държавността. През 1880 г. влизат в сила законите за административното деление на страната (Д.в., № 45, 28 май 1880 г.) и за устройството на съдилищата (Д.в., № 47, 28 май 1880 г.). Съобразно тях губерниите се закриват, окръжията се прегрупират и се създават околии. Така Никополското и Ловчанското окръжие се присъединяват към Плевенското.
Във връзка с административните промени се въвеждат промени и в съдебната система. Закриват се Селските, Губернските, Административните и Търговските съдилища, а се въвеждат Мирови съдия и Апелативен съд. Броят на окръжните съдилища и районът им на действие се определят със специално предписание, а броят на съставите им и на съдебните следователи към тях – по щат. Всеки Окръжен съд се разделя на няколко мирови околии, където се назначават по един мирови съдия и един секретар.
Към съдебните учреждения действат прокурори и помощник прокурори, но те са органи на Министерството на правосъдието и са под негов надзор.
Плевенският окръжен съд е третостепенен, съобразно степента на административния окръг. Разделя се на Плевенска, Никополска, Ракитска, Ловчанска, Троянска и Дерманска мирови околии, а мировите съдии в тях са под негов непосредствен надзор. За председател отново е назначен Христо Баларев. През следващата 1882 година неговото място заема Иван Платанов. Навярно неговото председателство се е откроило с ефективността на работата си, защото през 1883 г. е предложен за почетен гражданин на града.
През 1889 г., във връзка с възходящото развитие на икономиката на страната, към Окръжния съд се създава нова структурна единица със задача регистрация на новосъздаващите се фирми. Регионът му на действие се стеснява или разширява в зависимост от някои административни корекции, но запазва структурата си до 1934 г., когато в резултат на 19-то майския преврат страната е поставена под нов режим на управление. Административно тя се разделя на области и околии. С Наредба-закон, публикувана в Държавен вестник № 182 от 12.ХІ.1934 г., се закриват Окръжните и Мировите съдилища. Създават се Околийски и Областни съдилища и Върховен касационен съд, запазва се Апелативният съд.
По силата на тази Наредба-закон Плевенският окръжен съд се трансформира в Областен, а мировите съдилищав Околийски, като регионът им на действие се покрива с административната единица.
Областният съд съществува до 1949 г., когато съобразно Закона за устройство на народните съдилища (Д.в. № 70 от 26.ІІІ.1948 г.) се закрива и отново се трансформира в Окръжен. Той обхваща Плевенска, Луковитска, Ловешка и Тетевенска околии. Регионът му на действие се ограничава през 1959 г.( Указ № 203 от 12.ІІІ.1959) във връзка с административни промени и обхваща Плевенска, Никополска, част от Ловешка околии и Червен бряг с околните му села. Занимава се с по-тежки наказателни дела като убийства, крупни присвоявания, смъртни злополуки и пр. Те са първоинстанционни. На втора инстанция разглежда обжалваните дела от районните съдилища.
 
 
 
                                                             Старата съдебна палата                                       худ. Хр.Бояджиев
 
Околийските съдилища през 1952 г. се преименуват в Народни, а през 1971 г.- в Районни. Тогава към Плевенски окръжен съд се числят Плевенски, Червенобрежки, Никополски и Левчански районен съд.
В периода 1959-1964 г. в административните окръжни центрове, следователно и в Плевен, наред с Окръжния действа Градски съд, след което те се сливат.
От 1948 г. Прокуратурата се отделя от съдебната система като самостоятелен институт - орган на Народното събрание.
С новата Конституция от 1991 г. се регламентира триинстанционно съдопроизводство. Днес съдебният окръг на Плевенския окръжен съд включва районните съдилища в гр.Плевен, гр.Червен бряг, гр.Левски, гр.Никопол и гр.Кнежа.Град Плевен е и седалище на Военно-окръжен съд, Окръжна, Районна и Военна прокуратура. На 01.03.2007 г. в гр.Плевен започна правораздавателната си дейност и Административен съд – гр.Плевен.
 
 
                                                          Маргарита Дешкова - историк


5800 Плевен, ул. Димитър Константинов № 25; тел.: (064) 892 913, факс (064) 810 203  
USAID Тази Интернет страница е създадена с подкрепата на Инициатива за укрепване на съдебната система на ААМР